- Г-н Радев, на прага ли сме на трета световна война със заплахата и от САЩ за „масивен военен отпор“ след проведения ядрен опит от Северна Корея, или всичко това е само опасна игра на нерви?

- За съжаление вече се минаха границите на опасната игра на нерви. Ядрен опит в света не беше правен от дълги години. Със заплахата да се качи бомбата на балистична ракета вече става въпрос наистина за военна провокация не само към Южна Корея, но и към всички държави в региона. Така че напрежението става критично. Корейският полуостров винаги е бил огнище и взривоопасно място - няма подписан мир между Северна и Южна Корея, а само примирие, и всичко, което става в последните месеци, ескалира страшно много напрежението.

- Има ли верен път за сваляне на това напрежение?

- Верният път е да се намери от всички държави, които имат влияние в региона, единна позиция и начин да въздействат на Северна Корея.

- Възможно ли е това?

- Разбира се, че може да се повлияе на Северна Корея. Финансовите санкции са достатъчно голям стимул да се прекратят тези провокации, но когато се изпълняват от всички държави, които поддържат търговски отношения със страната. Така че тук ролята на Китай и Русия също е много голяма и дано лидерите на т.нар. Велики сили намерят нужния общ език да предотвратят запалването на това буре с барут на полуострова.

- Ние можем само да се надяваме като зрители, така ли?

- Ние не сме пасивни зрители. Позицията и на ЕС, и на българското Министерство на външните работи е много категорична. Колкото повече държави покажем съпричастността си към прекратяване и на изстрелването на балистични ракети, и на ядрените опити, толкова повече и ръководството на Северна Корея ще бъде възпряно от бъдещи действия.

- Вие самият пък обявихте война на двойните стандарти в ЕС за храни и препарати. Как може да се реши този проблем?

- Според мен и колегата ми в Европейския парламент Андрей Новаков това може да стане само с ново законодателство от ЕК. Ние видяхме – този проблем не съществува от вчера. В продължение на 10 години се води полемиката в ЕС относно двойните стандарти и на храните, и на козметиката, и на почистващите препарати, както и на други стоки. Новите страни членки в Източна Европа сме много ощетени от тези нерегламентирани, бих казал, практики. От една страна, се влагат съставки, които са с много по-ниско качество в сравнение със стоките за Западна Европа, а в допълнение - ние заплащаме за тези стоки често пъти доста по-скъпо.

- А има ли и случаи на вредни и опасни храни?

- Не, опасни храни няма, защото законодателството в ЕС е много ясно и безкомпромисно в това отношение. Но всеки, който предлага безвредни за потребителите храни, които са етикетирани както трябва, с посочени съставки, по никакъв начин не може да бъде преследван след това за тези нелоялни практики - една и съща стока да се продава с различно качество в отделните държави членки. Само ако той рекламира продукт от една и съща марка, а той е с различно качество, тогава могат да го преследват органите за защита на потребителите в държавите членки. Но и това трябва да стане след нужните жалби, подавани от потребители. Освен това е много трудно органите на една държава членка да направят разследване в други страни - членки на ЕС, да съберат нужните доказателства и да накажат виновника. Затова именно трябва общоевропейско законодателство, което ясно да казва, че такива практики са непозволени. Необходим е и общоевропейски орган, който да може да санкционира и да следи за качеството на стоките в целия ЕС.

- Нещо като европейска агенция за храните?

- Точно така, но и не само за храните, а и за още много стоки като козметика, перилни препарати.

- Кога ще направите вашето предложение с Новаков?

- Ние на практика миналата седмица входирахме наш писмен въпрос към Европейската комисия – какви мерки ще се вземат по проблема и ще подготви ли ново законодателство? Предложихме да се направят много по-щателни проучвания, така че да може това законодателство да се базира на анализи. Защото в началото, когато започна тази полемика, ЕК твърдеше, че такъв проблем няма, тъй като нямаше и достатъчно проучвания. След това стана ясно, че разлика в стандартите има, но до лятото на тази година ЕК твърдеше, че с действащото законодателство и със засилване на контрола това може да се преодолее. Но в момента вече се надига мнение, че трябва да има и нови законодателни предложения, които много по-ефективно да решат проблема. Като български евродепутати ние ще настояваме това да стане в най-кратки срокове и няма да престанем да призоваваме ЕК да излезе с такова законодателно предложение, защото само тя на практика има право на това.

- Какви други теми ще бъдат във фокуса ви през новата пленарна сесия на ЕП?

- Всички актуални проблеми на ЕС, сред които борбата с тероризма, миграцията, защитата на потребителите. Миналата седмица с колегата Андрей Новаков предложихме и изменение в бюджета на ЕС за 2018 г. с цел увеличение с 2,5 млн. евро на средствата за защита на потребителите – да може да се провеждат кампании, проучвания, включително и в България, така че хората да бъдат много по-добре информирани и защитени. Защото когато всички европейски граждани знаят своите права, те изискват от съответните органи да се спазват и да има нужния контрол.

- Има ли стъпки, които можем още да направим за отпадане на мониторинговия механизъм за България? И ясно ли е вече колко струва той?

- Все още не е ясно колко струва той на европейския данъкоплатец, но при всички случаи милиони евро. Спорно е и за какво са дадени тези милиони и какъв е резултатът, защото ние много добре виждаме, че само България и Румъния биват сочени с пръст, а проблеми с върховенството на закона и в борбата с корупцията има в целия ЕС. На европейско ниво преди няколко години беше оповестен доклад за корупцията. В много държави членки бяха притеснени от резултатите в него и така и не последва втори. А ние искаме общоевропейски мерки за върховенство на закона, борба с корупцията и укрепване на правораздавателните системи във всички държави членки. Само по този начин можем да видим във всяка страна какви са недостатъците, какво трябва да се подобри не само в нейното законодателство, но и на европейско ниво. Така че за мен този мониторингов механизъм отдавна изпълни своята роля – България напредна много от приемането й в ЕС. За 10 години подобрихме нашето законодателство и го вкарахме в рамките на европейското. Оттук нататък работата е да го прилагаме, за да има много по-бързи съдебни процеси, да виждат българските граждани справедливост и наказани в затвора, а не избягали в други държави. Имаме национална концепция за борба с корупцията, за върховенството на закона, за съдебна реформа и изпълняваме всички набелязани стъпки, включително и с приемането на ново антикорупционно законодателство. Затова смятам, че най-накрая трябва да се сложи край на този мониторингов механизъм както за България, така и за Румъния. След доклада, който трябва да бъде готов в началото на 2018 г., когато се види, че сме изпълнили препоръките, трябва отново да настояваме за това.

- Има два предложени проекта за антикорупционен закон – на правителството и на БСП, като дебатът се фокусира около това кой ще назначава шефа на звеното за борба с корупцията. Това ли е най-важното и кой все пак трябва да има думата по въпроса?

- За съжаление дебатът наистина се сведе само до това кой да излъчи председателя на това звено, което не е най-същественият момент. Предложенията на БСП са всъщност 80% преписани от проекта на ГЕРБ, така че не виждам кой знае какви големи различия. Целта трябва да е приемането на работещ закон, който да покаже резултати. Оттам нататък си има конституция, казано е кой и как назначава, особено в една парламентарна демокрация. Ние не сме президентска република, логично е председателят на антикорупционния орган да се излъчи с консенсус от НС, където е реалното представителство на българския народ. Тези, които работят в борбата с организираната престъпност и правораздаването, трябва да кажат своето мнение. Нека това бъде един експертен закон, да няма политически заигравки с него, защото най-важното е в крайна сметка да имаме работещ механизъм, който да дава резултати, и българските граждани да видят, че има справедливо наказани.

- У нас се говори вече за нулев бежански натиск. Такава ли е вече и тенденцията в Европа?

- На практика наистина успяхме да затворим балканския маршрут, в момента и местата за настаняване на бежанци са полупразни. Мерките, които българската държава взе и с изграждане на преградното съоръжение, а, разбира се, и с европейската солидарност, както и със съдействието на другите държави по този маршрут, мигрантският натиск по границата ни с Турция намаля драстично. Но за съжаление тенденцията не е такава в цяла Европа. През Средиземноморието натискът се увеличи. В Либия на практика държава няма и от там минава огромният поток. Затова трябва да се вземат нови драстични мерки и аз винаги съм казвал, че е най-добре да се възприеме австралийският модел на действие, който се оказа много ефикасен. Не трябва само да спасяваме и докарваме по европейските брегове мигранти, а и по всякакъв начин да бъдат възпрепятствани и арестувани тези, които организират трафика, техните плавателни съдове да бъдат унищожавани още на брега, за да не се допускат и многобройните жертви при пресичането на Средиземно море. От друга страна, трябва да се вземат и конкретни мерки за тези държави в Африка, които не приемат обратно мигрантите, когато бъдат заловени, а също така да се предприемат и нужните действия и инвестиции в тези държави да не генерират такъв поток.

ВИЗИТКА:

Роден е на 26 май 1971 година във Варна

Завършил е право и публична администрация, докторант по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

* * *

Цялото интервю може да бъде прочетено на страницата на Монитор