Няколко месеца преди поредния доклад ЕК бе затрупана от доноси. Недопустимо е няколко държави да се справят сами с бежанската криза.

ВИЗИТКА:

Роден е на 26 май 1971 година във Варна

Завършил е право и публична администрация, докторант по търговско право

Адвокат към Адвокатска колегия - Варна

През 2009 г. е избран за народен представител в 41-вото НС, а през 2013 г. е избран за депутат в 42-рото НС

Евродепутат от 2014 г., член на правната комисия и комисията „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” в ЕП

- Г-н Радев, беше заявено, че до края на мандата на Еврокомисията мониторингът за страната ни ще отпадне. Реалистично ли е това и кога може да стане факт?

- Още когато пое председателството на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер заяви категорично, че до края на неговия мандат през 2019 г. механизмът ще отпадне и за България, и за Румъния. Преди няколко дни той препотвърди своя ангажимент и заяви, че е убеден, че премиерът и правителството ще направят всичко възможно и че решението за отпадане на механизма ще бъде взето по време на мандата на тази комисия.

- В началото бе лансирано обаче, че ще бъдем разделени от Румъния. Защо?

- Нека да уточня, че официално Европейската комисия не е взимала решение механизмът за сътрудничество и проверка за Румъния да бъде прекратен. Такова предложение не се съдържа и в последния доклад за напредъка на Румъния от януари 2016 г. Така че в никакъв случай не е лансирана идеята за сваляне на механизма за сътрудничество и проверка на Румъния.

- Всъщност България и Румъния имат различни цели за изпълнение в своите механизми, но доколко е добре да сме отделени?

- Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че никога не е имало „българо-румънска двойка“. България и Румъния имат различни цели за изпълнение в своите механизми и двете страни винаги са били оценявани самостоятелно. Всеки се оценява според заслугите и проведените реформи. Ако внимателно прочетете последния доклад за Румъния от януари 2016 г., ще видите, че нашата съседка не е изпълнила заложените й цели, не е покрила критериите за отпадане на механизма и трябва да предприеме критични мерки и реформи през тази година.

Друг е въпросът, че липсват ясни критерии, по които да се измерва прогресът по механизма и че той отдавна е изчерпал своята цел. Ето защо считам, че механизмът трябва да отпадне и за двете страни и трябва да бъде въведен общоевропейски механизъм за демокрация и върховенство на закона. Даже в Европейския парламент обсъждаме предложение за създаването на такъв механизъм, базиран на ежегодна независима проверка на състоянието на демокрацията и върховенството на закона във всяка държава членка въз основа на ясни критерии. Винаги съм призовавал и за създаване на европейска стратегия за борба срещу корупцията.

- У нас Радан Кънев поиска да се създаде български ОЛАФ и за прокуратурата. Как ви изглежда това предложение?

- Честно казано, това предложение ми се струва доста странно предвид два факта. На първо място - в Европейския парламент от дълго време обсъждаме създаването на единна европейска прокуратура, която да се занимава с измамите с евросредства, измамите с ДДС и обществените поръчки с евросредства на територията на ЕС. От тази гледна точка създаването на една нова структура, която да дублира тази дейност, е безпредметно. На второ място - интересно е, че подобни изявления за промяна на законодателството се правят именно в деня, в който новият закон за обществените поръчки е публикуван в “Държавен вестник”, а не бяха направени досега, преди неговото приемане.

- Между другото той разкритикува съдебната реформа и заяви, че отделянето не е на хартия, а в доходите и работните места. Как ще коментирате тези думи?

- Критиките, които отправя г-н Кънев към съдебната реформа, са камъни в неговата собствена градина. За съжаление бившият правосъден министър Христо Иванов, който беше от квотата на партията на Радан Кънев и когото те така защитаваха, пропусна шанса за осъществяване на правосъдната реформа в България. Вместо да направи предложения за изменения в НК, НПК и ГПК, да се въведе електронното правосъдие, да се приемат промени в Закона за съдебната власт, които да гарантират случайното разпределение на делата, равната натовареност на магистратите, да се направи съдебният процес максимално прозрачен, бърз и справедлив и това да спомогне за укрепване на доверието и на чуждестранните инвеститори в България, той изгуби една година в опити да бъде променена конституцията с цел овладяването на ВСС. Ако това време не беше изгубено, днес нямаше да се правят спекулации с това има или няма „българо-румънска двойка“.

- Наскоро заявихте, че ние сами се топим пред Брюксел, какво точно имахте предвид? Наскоро дори се дискутираше, че докладът за страната ни е писан по доноси на бившия правосъден министър Христо Иванов, има ли нещо вярно в това?

- За разлика от Румъния например, където всички политици са обединени зад идеята за отпадане на механизма и правосъдният им министър ясно е заявявал това желание на Румъния пред Брюксел, то в България виждаме как продължаването на механизма служи на някои хора за чисто вътрешнополитически цели. И докато ние, българските евродепутати в Брюксел, използваме всеки удобен случай да призовем за отпадане на механизма спрямо България, бяхме свидетели как бившият министър на правосъдието Христо Иванов и неговият екип заявяваха официално в Брюксел, че механизмът трябва да продължи. Видяхме също, че няколко месеца преди да излезе поредният доклад Европейската комисия бе затрупана от доноси, бе въвлечена в скандали от български медии с фалшиви изявления, че се иска свалянето на главния прокурор, като се наложи лично първият зам.-председател на комисията Франс Тимерманс да опровергава тези лъжи. За мен това не е отговорно държавническо отношение, нито пък защита на националния интерес. Няма как Брюксел да препоръча отпадането на механизма, при положение че ние сами не сме обединени с действията си зад тази идея.

- С ваши колеги подадохте сигнали до Еврокомисията с искания за налагане на санкции на Гърция заради блокадата на границата. Очаквате ли да имате успех в тази посока?

- Поисках писмен отговор от Европейската комисия относно блокадата на българо-гръцката граница. Не може вече няколко години подред да търпим гръцките фермери да затварят нашата граница винаги по едно и също време. По този начин се нарушава принципът за свободно движение на хора и стоки в рамките на ЕС и се възпрепятства функционирането на вътрешния пазар. Виждаме, че гръцката държава е безсилна да се справи с проблема. Нашите транспортни фирми и търговци са главните потърпевши от тези своеволия на гръцките фермери. Ето защо е важно Европейската комисия да предприеме мерки, които да санкционират Гърция, за да може да се прекрати тази порочна практика на блокиране на границата. Бих попитал защо не се блокира границата през август, когато всички туристи пътуват към гръцките острови? Дали гръцкият бизнес ще бъде доволен да понася същите загуби, които ние търпим сега?

- До кога ЕК трябва да се произнесе по казуса?

- В рамките на 3 седмици. Надявам се тя да предприеме действия и да заведе дело срещу Гърция за неизпълнения на задълженията й по договорите за Европейския съюз. За съжаление при предишната такава голяма криза в Европа, когато френски фермери блокираха вноса на испански ягоди, на Европейската комисия й трябваха 10 години, докато предприеме мерки.

- Преди няколко дни имаше среща на Вишеградската четворка за бежанците. Очаквате ли усложнение на обстановката в Европа?

- Вече трета година говорим за миграционна криза и за необходимостта от общоевропейски решения за справянето с нея, а потокът от мигранти не стихва. Крайно време е всички европейски лидери да разберат, че проблемът е общоевропейски и не може няколко държави като България, Гърция, Германия и Австрия да са оставени сами да се справят със ситуацията.

Това наложи в Европейския парламент да изготвим доклад с препоръки към Европейската комисия за справяне с кризата. Аз лично внесох изменения в защита на България. Сред предложените от мен решения са страните по външните граници на ЕС, като България, да получават адекватна техническа и финансова помощ за справяне с кризата и за охрана на границата, особено в контекста на създаването на новата Служба за европейска гранична и брегова охрана. Настоявам също, когато дадена държава достигне определено ниво на мигранти, тя да има правото да спре да приема хора, търсещи убежище, и да изиска от другите държави членки да приемат бежанци.

- Ще издържи ли обаче Европа на този натиск?

- Натискът, от който в момента съм най-силно притеснен, е турският. В последните седмици излязоха изявления, че ако иска, Турция може да отвори границата с България и да ни наводни с бежанци с цел оказване на натиск върху Европейския съюз. В същото време ЕК отправи препоръки към Турция за изпълнение на плана за действие за миграцията, според които нашата съседка трябва да положи допълнително усилия за намаляване на потока мигранти към Европа. Това е и причината за свикването на извънредния съвет заедно с Турция в началото на март. Повдигнах въпроса пред генералния директор на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия Матиас Рюте и настоях за гаранции, че ЕК няма да допусне това да се случи, особено на фона на трите милиарда евро, които Турция получава точно за намаляване на миграционния поток към Европа. Според г-н Рюте тенденцията от последните дни е намаляване на миграционния натиск към България и Гърция, но още не може да се говори за стабилно подобряване на ситуацията по тези външни граници.

Интервюто може да бъде прочетено на страницата на агенция Монитор