Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Допълнителна помощ от Европейския съюз /ЕС/ за охрана на българските граници обеща в писмо до премиера Борисов председателят на Европейската комисия /ЕК/ Жан-Клод Юнкер. Окончателното решение се очаква да бъде обсъдено на срещата на върха в Братислава в петък. Писмото на Юнкер идва, докато у нас на посещение са министър-председателите на Унгария и на Сърбия. Днес премиерът Борисов ще инспектира границата заедно с унгарския си колега Виктор Орбан. Двамата ще посетят граничен пункт „Лесово“, както и морската ни граница. Може ли България да е спокойна, че Европа е действително солидарна със справянето с бежанската криза? В каква посока трябва да се промени европейската миграционна политика и какви са другите опасности, които произлизат от бежанския натиск, свързани със сигурността и радикализацията? По всички тези теми ще говорим сега с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Г-н Радев, какви сигнали ни изпраща това писмо на Юнкер? Дава ли ни оптимизъм, че действително такава допълнителна помощ може да бъде предоставена на България?
Емил Радев: Да, наистина това писмо е в отговор на призивите на премиера Борисов още от преди месец за много по-активна европейска подкрепа за много ключовата граница между България и Турция. Премиерът Борисов неколкократно и в множество срещи призова европейските лидери за повече солидарност към България, защото в тези трудни времена за Европа, когато миграционната криза и терористичната заплаха са проблеми номер едно на целия ЕС, основното, с което може да се борим, е именно по-добра охрана на външните европейски граници, а не издигане на огради в сърцето на Европа. И именно България играе тук ключова роля заедно с Гърция за опазване на европейската граница и именно върху нашата държава пада огромната тежест и ние правим всичко възможно, което е оценено и от всички европейски лидери, да поддържаме тази граница стабилна, да намалим трафика значително. Да не говорим също така, че ние отделяме освен по турската граница значителни ресурси и за охрана на сръбската граница, защото знаем, че след като влязат през българо-турската граница нелегалните имигранти продължават през сръбската граница към Европа. Когато затворим и двете граници, и българо-турската и сръбската граница става ясно и подаваме много ясен сигнал, че този маршрут на практика е затворен и не даваме сигнали, че може да продължават да преминават по този маршрут нелегалните мигранти, а също така и на трафикантите на хора, но всичко това струва огромен ресурс на България. По границата освен допълнително разположените гранични полицаи има разположена жандармерия, над 200 военни с джипове и всичко това на практика струва огромен ресурс на българската държава. Да не говорим, че мигрантските ни центрове са препълнени до краен предел, превишен е капацитетът. Центровете за бежанци също на практика достигат почти до края на своя капацитет. За поддръжката на тези центрове също българската държава отделя значителни средства и именно тук трябва да се покаже европейската солидарност, да се отпуснат достатъчно пари, за да може България да поддържа и плаща например командировъчните и да поддържа голям ресурс от хора по границите, да може също така и да издържа мигрантските и бежанските центрове, които също харчат голям ресурс на държавата. Именно тук може би е ролята на това писмо, което идва макар и малко късно вече, защото ситуацията е такава не от вчера. И аз се надявам, че в днешното си изказване за състоянието на съюза пред Европарламента председателят Жан-Клод Юнкер да обърне особено внимание на България. Има сигнали, че в следващата седмица отговорни европейски служители ще дойдат на място да се запознаят със ситуацията по българо-турската граница и затова какво има нужда и какво прави българската държава, за да охранява тази граница.
Водещ: Анонсирахме в началото на нашия разговор посещението на унгарския и сръбския премиер у нас. Именно обаче миграционната политика на Виктор Орбан често е критикувана от някои страни в Европа. Дори външният министър на Люксембург призова вчера Унгария временно или дори за постоянно да бъде изгонена от ЕС. Знаем, че предстои през октомври в Унгария референдум за приемане или отхвърляне на плановете на съюза за разселване на мигранти. Може ли да бъде постигнато единно решение според Вас в Европа по отношение на бежанската криза? Как ще се промени тепърва самата миграционна политика на Европа? „Трябва да решим дали искаме обединена Европа или отделни нации“, казва Орбан, така че какво ще реши Европа?
Емил Радев: Първо, бих казал, че Европа не може да се справи с мигрантската и бежанската криза, когато държавите действат по отделно. Въпреки това ние виждаме в последните години как се оформиха няколко кръга държави – от една страна Вишеградската четворка, където е и Унгария. Това са държавите, където не страдат чак толкова от бежанския натиск, особено след като Унгария изгражда в момента и втора ограда по границата със Сърбия. Знаете, Унгария даже нае и е в процес на наемане на над 3000 ловци на бежанци, както ги наричат, за да може да охранява границата си. Изпрати даже допълнителни полицейски сили да помагат на сърбите по охрана на сръбско-българската граница. И след затварянето на Балканския маршрут на практика нататък не тръгват големи групи бежанци. От друга страна са южните държави, каквито са граничните като България, Гърция, Италия, Малта, които на практика страдат най-много от огромните бежански и мигрантски потоци, които минават през тези държави. И трета страна се оформят държавите, към които тези мигранти се стремят да стигнат като Германия и скандинавските държави, където има добра социална политика и на практика огромни бежански потоци се насочват точно натам. Всяка от тези групи води на практика своя политика и тук е нашата роля да убеждаваме всички, че на практика трябва всичките усилия да се насочат по външните граници на Европа, а не оттам нататък да използваме ресурси да спираме по дадена държавна граница в Централна или в Западна Европа мигрантите, защото, както каза новият кандидат за комисар по сигурността сър Джонатан Кинг, Европа и сигурността на Европа може да се осигури само, след като се направят много здрави външни граници и то непропускливи за нелегални имигранти, непропускливи за хора, които извършват и биха извършвали терористични актове или са свързани с организираната престъпност. И тук нашата роля е огромна, защото България се справя много добре в последните години с охраната на външната европейска граница, но това наистина струва много на нашата държава. И именно европейската солидарност трябва да се прояви чрез подпомагане на нашата страна, която е и не така добре развита икономически като другите държави-членки, а поема един значителен товар по охраната на външната европейска граница и осигуряване на европейската сигурност.
Водещ: Да очакваме ли, господин Радев, че всичко това ще наложи наистина едно преосмисляне на миграционната политика в Европа досега и създаване на нови механизми? Не закъсняваме ли доста с тези механизми и готова ли е Европа да се справи при евентуален нов голям наплив и нова вълна?
Емил Радев: Европа започва да променя механизмите си, но за съжаление не е с достатъчно голяма бързина. От 6 октомври ще започне да функционира новата гранична служба и брегова охрана, която се създаде тази година. Тя ще бъде с доста голям ресурс, вече има отпуснати 235 милиона евро бюджет само за 2016 г. на тази нова структура. Тя ще може да закупува самолети, кораби, средства за наблюдение, да поддържа голям ресурс от хора, не само гранични служители, но и експерти по трафика на хора, експерти по връщане и реадмисия на нелегалните мигранти. Но това не е достатъчно. Европа трябва да промени и политиката си за подпомагане на граничните държави и най-вече регламентът „Дъблин“, който за съжаление комисията вкара. Те са обаче чисто козметични и са много опасни за граничните държави, за първите държави, в които влизат мигрантите, защото докато стане така механизмът, че един мигрант, който е влязъл в една държава и оттам нататък се придвижи в друга държава-членка, може във всеки един момент да бъде върнат в първата държава, в която е влязъл. На практика това поставя много неравноправни условия за страни, като България и Гърция. Така че трябва да има европейска солидарност, както и по разпределяне на допълнителни средства за страни като България и Гърция. Също така да има и много по-равноправен механизъм, когато се разселват мигрантите в Европа, защото не може малките държави, не може държавите, които са на първа линия, и които поемат огромната тежест на практика, да поемат оттам нататък и издръжката на десетки хиляди мигранти на своя територия.
Водещ: Казвате да се разпределят средствата. Казахме колко огромен ресурс наистина е необходим за справяне с мигрантския проблем. Одобрено беше предложението на ЕК да се увеличи бюджетът за справяне с мигрантската криза през 2017 г. В същото време обаче ще се намалят средствата за бедните региони, предимно в Източна Европа. Какво означава това за България, може ли да се окаже потърпевша от този нов бюджет?
Емил Радев: България не би трябвало да се окаже потърпевша и към България трябва да се отпуснат още сега през 2016 г. , сега, веднага допълнителен ресурс. Може би над 150 милиона са нужни, за да се довърши и оградата, за да могат да се издържат силите за сигурност, които са разположени по границата, и да се вземат адекватни мерки за охраната на границите, защото трябва да се изгражда например видео система по границата със Сърбия, там такава няма. По границата с Гърция също трябва да се вземат много мерки за наблюдение. Виждаме, че имаше и трагичен инцидент тази седмица и в р. Дунав. Така че виждаме, че България е изправена пред много предизвикателства и трябва сега и веднага да получи финансова помощ от ЕС. И оттам нататък да се надяваме, че тази помощ няма да бъде еднократна, за да може България така да укрепи външната европейска граница, че да не се създават проблеми и на другите страни-членки чрез преминаване на по-големи групи мигранти през българо-турската граница. Ние в този момент на практика не знаем какво ще стане със споразумението от 18 март с Турция, което е много важно. И от това зависи много и националната сигурност на България, защото за момента Турция успява да регулира големите потоци от бежанци, които се насочват към външните граници на Европа. Видяхме, че след като се подписа споразумението в Гърция от пет-шест хиляди мигранти, които влизаха дневно, паднаха потоците на 50-60 още в първата седмица, след подписване на споразумението. Така че нужно е да се обърне внимание на граничните държави по външната граница на ЕС много адекватно и в много кратки срокове, за което ние и в Европейския парламент ще призоваваме. И призоваваме при всяко изслушване на комисарите, които са отговорни, пред комисаря Аврамопулос, и в момента при изслушването на новия комисар по сигурността, неколкократно отбелязахме с моите колеги, че трябва да се обърне особено внимание на България. И хубавото е, че намираме разбиране в отговорните лица, но освен разбиране трябва и много бърза реакция, така че България да може наистина да поеме отговорностите по опазването на външната граница на ЕС, не само с национални средства, а и Европа да помогне за по-бързото укрепване на тази граница.