Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев в интервю за Радио „Фокус” – Варна

Фокус: Г-н Радев, Вие бяхте избран да представлявате ЕНП в работната група за създаването на европейска административна процедура. Защо е важна работата по Европейския административно-процесуален кодекс?
Емил Радев: Идеята за Европейски административно-процесуален кодекс се отнася за административните процедури в европейските институции, а не в държавите – членки. В момента административното право на Европейския съюз е фрагментирано и непълно. Чрез различни механизми са развити различните нива на координация между администрациите на национално и европейско ниво, но са необходими повече прозрачност и отчетност в европейските институции, тъй като все по-често гражданите се сблъскват директно с тях, а невинаги познават съответните процесуални правила, които биха могли да упражняват. Европейският административно-процесуален кодекс ще гарантира правото на добра европейска администрация чрез една открита, ефикасна и независима администрация, като се основава на общоевропейско процесуално право. Европейският административно-процесуален кодекс ще кодифицира основните принципи като законосъобразност, недопускане на дискриминация, пропорционалност, безпристрастност, прозрачност и ефективност на предоставените услуги. По-конкретно този кодекс трябва да съдържа подробни процедури за подаване на заявления, обработка, крайни срокове и контрол. По този начин ще бъде засилена легитимността на Съюза и същевременно ще бъдат предоставени на гражданите и юридическите лица по-ясни правила и по-голяма правна сигурност в техните отношения с администрацията на ЕС. В тази посока Европейският административно-процесуален кодекс е връщане на доверието на гражданите в европейските процедури.
Фокус: Поредна трагедия в Средиземно море тази седмица насочи вниманието ни към проблема с бежанците. Какви мерки се предприемат в Европейския парламент, за да се гарантира сигурността по границите и да се предотвратят човешки жертви?
Емил Радев: Над 1000 души са загинали през изминалата седмица, опитвайки се да прекосят Средиземно море. Тези цифри вероятно са най-черната статистика от такъв тип по южните граници на Европейския съюз. Очаква се през 2015 г. общият брой на загиналите да достигне до 30 000 души, ако се запазят досегашните темпове. 167 184 души са спасени в Средиземно море през 2014 г., повечето имигранти идват от Западна Африка и района около Сомалия. 85% от всички имигранти са се качили на лодки от Либия. Трафикантите на хора получават средно за едно такова пътуване около 1200 долара. Предполага се, че трафикът на имигранти от Либия към Европа през 2014 г. е на стойност над 170 милиона долара. През миналата седмица бе проведено заседание на съвета на външните и вътрешните министри на Европейския съюз. През тази седмица се състоя заседание на ниво премиери, на което бе приет план от десет точки. Той предвижда 3 пъти да се увеличат средствата за съвместните операции на Европейския съюз в Средиземно море - „Тритон” в района на Италия и „Посейдон” в района на Гърция. Увеличава се и ресурсът за участие в тези операции – кораби, хеликоптери, а също и военни. Ще бъде разширена и оперативната зона на действия на мисиите, за да могат да се намесват не само в териториални води, а по-навътре в морето, включително в международни води или в Либийските териториални води. Ще бъдат задържани и унищожавани плавателните съдове, използвани от трафикантите, като ще се ползва опита от операцията „Атланта” в района на Сомалия. Друг акцент е засилване на съвместната работа на Европол, Фронтекс, европейската служба за подкрепа в областта на убежищата и звеното за правосъдно сътрудничество на ЕС - Евроджъст чрез събирането на информация за контрабандистите, начините им на действие, следенето на техните финансови средства и предотвратяване на извършваната от тях престъпна дейност. Държавите в Европейския съюз ще гарантират снемането на пръстови отпечатъци от всички имигранти. Разглеждат се възможностите за механизъм за аварийно разселване на бежанците в рамките на Европейския съюз. Създава се и нова програма за бързо връщане на незаконните имигранти, координирана от Фронтекс. Страните около Либия ще се ангажират в общите усилия за активизиране на инициативите за разясняване кой може да придобие законен статут и какви са процедурите. Ще се разположат и свързочни служители по въпросите на имиграцията в европейските делегации на трети държави с цел събиране на информация за миграционните потоци.С настъпването на пролетта се очаква нова бежанска вълна от Сирия и Ирак. В момента в Турция има над 2 милиона бежанци, като голяма част от тях се опитват да стигнат до Европа. В този аспект България е най-близката точка за достъп между бежанците и Европа. Винаги сме разчитали на европейските ни партньори да ни подпомогнат логистично и финансово. През последните седмици поставихме въпроса пред комисар Димитрис Аврамопулос за евентуално въвеждане на задължителен квотен режим за бежанците, за да могат те да бъдат приети от всички държави в Европейския съюз, съобразно техния Брутен вътрешен продукт, икономическо развитие, ниво на безработица. Идеята е няколкото гранични страни – Италия, Малта, Гърция, България и Испания, да не поемат основната тежест на бежанските потоци, а и останалите държави – членки да покажат солидарност.
Фокус: Г-н Радев, като народен представител в българския парламент Вие неведнъж сте поставяли въпроса за необходимостта от промени в съдебната система. Какво е мнението Ви за представената визия за съдебни реформи и промени в Конституцията на страната?
Емил Радев: Приета от правителството и от парламента, Стратегията за реформи в съдебната система е добра и следва да бъде изпълнена във възможно най-кратки срокове. Такива са очакванията на българските граждани, както и на нашите европейски партньори. Трябва да се приемат незабавно редица стъпки. Много от тях бяха подготвени още от първото правителство на ГЕРБ, през мандата на 41-то Народно събрание. Тогава времето не стигна да бъдат приети. По време на 42-то Народно събрание като депутати от парламентарната група на ПП ГЕРБ внесохме законопроект за изменение на Закона за съдебната власт, който включваше много важни аспекти като въвеждане на електронното правосъдие, равномерното разпределение на натовареността между магистратите, публичността. Този законопроект година и половина не беше разгледан от тогавашното мнозинство, но в момента настъпва времето, когато всички мерки следва да бъдат утвърдени. Нашите европейски партньори оценяват приетата от парламента стратегия.

* * *

Интервюто може да бъде прочетено на страницата на агенция Фокус